Чайници

[glatzial]

Ясно, че кафеджийския gooseneck е идеален за варене за вода и на чай. Но къде правите самото запарване? Какъв материал на чайника предпочитате? Ще се радвам и на линкове за предложения, че искам да си купя

[Rotor]

Има адски много опции. Най-съществено е какъв чай ще се пие, и в какъв стил ще се приготвя - източен или западен. Също е важно какво конкретно ти е удобно и какво ти харесва на външен вид.
При източния стил се правят много бързи запарки в малък съд пълен почти до горе с чаени листа. При западния стил се ползва по-голям съд, в който се слага малко чай и много вода, съответно се изчаква по-продължително време. Билковият чай се приготвя само в западен стил и може да се приготвя в канче на котлона защото там е допустимо запарката да ври известно време, даже е препоръчително ако се ползват билки, които не са смлени в пакетчета.

Източен стил
Големината е един от най-съществените фактори. Определящ е броя хора, за които ще се приготвя чай. Големината варира между 80 мл. за един човек до 300 мл. за трима. Изкушаващо е да си вземеш по-голям чайник с идеята да може да приготвяш и малко и много чай, но това не е добра идея много по-неудобно е да се ползва. Аз най-често си ползвам малко чайниче 110 мл.

Китайски Gaiwan не съм ползвал, просто не е моят стил.


Японско kyusu. Има много разновидности, но основно се делят по разположението на дръжката - странично, задно, горно или без дръжка.
Страничната дръжка е най-популярна и много удобна за работа с една ръка. Предназначена е да се сипва, докато се седи ниско на татами.
Без дръжки (Hohin) е предназначен специално за приготвяне на Gyokuro. Там се ползва вода с температура 45-60 градуса и може да се хване с цяла длан без да се изгори човек. Цедката в чайничето е керамична и съответно едра - пропуска листа, което принципно не е проблем - Gyokuro е много скъп чай и листата често се ядат с ориз след запарката.
С горна дръжка се ползва за по-големи количества нискокачествен чай от типа на Bancha и Kukicha
Със задна дръжка е по-скоро китайски стил и не знам дали практически се ползва в Япония, но в Китай са основно такива. При китайските чайничета най-ценени са тези от Purple clay - глина, която е много пореста след изпичане, но това е много дълга история.


Прагматичен избор е Hario или нещо с вградена метална цедка от тук Ocha. Отново ще посъветвам да не се взима нещо над 250 мл, въпреки, че размера е толкова стряскащо малък, че се съмнявам, че някой ще ме послуша.

Западен стил
Тук не мога да дам много съвети. Като цяло се купува нещо по външен вид. Има богат избор в магазини, като Duka и Ikea... За домашно брани билки или купени от билкова аптека бих взел нещо метално за котлон и някаква хубава цедка. При билките обикновено не може да се получи преекстракция (или поне не лесно). Не бих запарвал в керамичен съд, защото трябва да се подгрява много и няма смисъл. Може да се ползва и френска преса.

Силно препоръчвам да не се ползват топки, щипки и силиконови "забавни" фигурки. За запарка в чашата, препоръчвам цедка от този тип.

[glatzial]

Супер изчерпателно и отлични съвети, @Rotor . Благодаря много.
За предимно билковия чай, който се пие вкъщи мисля, че вариант френска преса ще е удачен. Тамън ще се върже и с gooseneck-a, който чакам. Жена ми си го обича в големи количества - зимата го пие вместо вода, по над литър на ден.

[pavkata]

А според вас, каните за преваряване на вода, които има и опция за чай отговарят ли на изискванията за време на приготвяне?

[кафепитек]

Досега няма чай на по-големи частици/листа, който да съм съжалил, че съм пробвал така. Някои ги предпочитам именно така. Като къпинг, но с чай, и допълване на вода, когато изпиеш около половината, и допълване на чай, когато отслабне (така може цял ден). Филтриране по необходимост със зъби , но принципно всичко пада долу (чаят не трябва да има добавки). Модерното име по англоезичните сайтове е "grandpa style". Реално е основният начин за ежедневно приготвяне (особено на зелени и улонг) на много места из Азия (често в нещо прозрачно, за да се виждат красивите листа: стъклена чаша, кана, пластмасова бутилка за из път). По заведения, където чаят е безплатен, съм виждал да се разнася кана с голямо количество листа вътре, в която ту се долива гореща вода, ту се добавят още листа. Налятата чаша с времето варира от невероятна горчилка до ароматна водица. (По-добре и в тази ситуация да не изпиваш чашата си до края преди да долеят, за да кашираш екстремумите.)

[Rotor]

Този метод е разпространен предимно в Китай и според мен е малко от мързел, но ясно си показва колко се изкривяват нещата в Европа. Тук и на най-дребният детайл се придава огромно значение, за което в страната първоизточник дори не подозират

Пример: При приготвяне на матчата с часена трябва да правиш W-образни движения. Като изключим естетиката на церемонията съм сигурен, че и най-дъртият японец 10-то поколение производител на чай няма да може да различи матча с W образни и някакъв друг начин на разбъркване.
При сушито, ако не охлаждаш ориза в дървено хангири и не режеш с янагиба си тоталният аматьор.

ПП: Какъв точно е този olong?

[кафепитек]

Съгласен съм, че мързелът е голям фактор , но някой път точно така успявам да изкарам уникални нотки. Не точно с този на снимката (красив за снимка и много приятен, но с ограничена комплексност и без големи претенции към метода), но напр. този, от малко разочароващ на няколко гонгфу проби, се превърна в нещо прелестно гренпа стайл, и не само той (но и точно обратното го има, разбира се). Било много добро и за шу пу'ери, но тепърва ще пробвам. А това, че в крайна сметка пиеш и малко по-силно, и малко по-слабо, отколкото искаш, всъщност те кара много добре да усетиш чая и да разбереш какво точно искаш от него.

[verun4ik932]

Нашият чай у дома се прави с ето този чайник и смея да твърдя, че една година някои членове на семейството не го заменят за нищо друго. Единственият проблем е, че искаме да сменим цедката, която е вътре, но все още не знаем от къде да закупим нова.