Гореспоменатият улонг Dong Ding Ying Xiang от Sazen. Изсушените завити топчици се превръщат в прекрасни листа и стъбълца. Благороден, цветен аромат; фантастичен, леко пиперлив вкус. Досега мислих по-зелените улонзи за благоуханни, но малко безвкусни, но мнението ми се промени. За разлика от умамито на сенчата, тук водещ е един сладък букет, който ми напомня свежа тайландска супа с кокосово мляко, лимонена трева и джинджифил. Предпочитам го доста по-силен от предложението на продавача (което е 30 сек. 3g/100ml, бледо жълта напитка). Двуминутната запарка дава по-наситен цвят и, според мен, още по-приятни нотки. Пакетът привърши и, поне засега, е време за сбогом. Ще се завърна към този чай, когато натрупам още малко опит с тайвански улонзи (каквито има най-различни: печени, високопланински, хапани от насекоми, баоджонг/baozhong и др.), но той ще си остане този, вдъхновил изследванията ми в тази насока.
